За Япония — като за Япония

Японците трудно вземат решение. Но затова пък вземат ли го…

Докато се въртяхме из тесните и помръкнали улички на квартала, Хага сан мълчаливо, но с надлежната сериозност си припомняше къде трябва да е ресторантът, който ни бе нужен. Аз пък си спомних за ония разговори, които водих с българи и японци по това как японците вземат решение…

Случваше се често вечер да минавам по една от главните улици на Токио. И винаги погледът ми се спираше на една сграда, която остро се врязваше и разбиваше с лакти околния лукс и красота, като оставяше странното усещане, че от сватбената трапеза на младоженци си попаднал в съседната стая с ковчега на мъртвец. Може би е грубичко това сравнение, но аз поне така се чувствувах пред черните, овъглени очи, с които гледаха към улицата прозорците на този голям опожарен хотел. Японската полиция още не знаеше кой, как и защо е подпалил сградата. Огънят винаги е бил едни от най-големите престъпници, защото той по правило без грешка успява да заличи следите си. В случая това не беше важно. По-важно беше другото — че сградата беше изгоряла, че хора бяха скачали от десетия и по-горните етажи направо долу, на улицата, че бяха изгаряли във въздуха или се бяха пръскали долу пред очите на стотиците минувачи и, което е най-непонятно — пред очите на напълно бездействуващите пожарникари… Защото тази сграда е била по-различна от другите и не е влизала в съществуващите правила на японската пожарна служба. Била е на такова място и така построена, че възприетата в Япония система за гасене на пожар при нея е била неприложима… Когато пожарът лумнал и противопожарната група пристигнала, то трябвало да се даде команда, т.е. да се вземе решение за друг начин на действие. Смисълът на тази команда е познат и на Милко Полендака от моето село, който пръв се появява, ако нещо в село се запали. Та и Милко знае, че в такъв случай чисто и просто се опъват на ръце три-четири платнища и горящите хора падат върху тях, вместо върху тротоара. Кой по света не знае, че платнището е първото нещо, което трябва да се опъне в такъв случай. Ала, тъй като то не влизало в установените правила, някой е трябвало да вземе решение за промяна на системата. Никой не поел отговорност. Потърсили началника на пожарната команда — не бил в къщи, потърсили висшестоящия — и той не бил в къщи, началника на полицията потърсили — бил с някаква делегация. А сградата горяла и хората умирали на паважа долу. Улицата станала гробница.